Аз, въображението и звездите

Когато за пръв път срещнете някого, обикновено съществува един период на опознаване, през който се предполага, че всеки ще си направи равносметка относно това дали човекът отсреща си заслужава времето и вниманието или не.

Предполагам, че и с авторите и читателите нещата стоят по същия начин. Е, значи ние с вас в момента се намираме в подобна ситуация. Предстои ни опознаване.

Разбира се, опознаването е процес, който изисква време, понякога повече, отколкото можем да предполагаме.

Източник: Личен архив

Днес започва нашето запознанство. Надявам се то да остави хубави спомени в съзнанието ти, поводи за размисъл, вдъхновение, търсене на щастието.

Искаш да ти кажа нещо за себе си? А какви отговори точно търсиш?

Аз съм Ванеса. Родена съм в България, във вените ми обаче тече и сръбска кръв, тъй като по бащина линия произходът ми е от тази силно обичана и мразена съседна страна. Според семейните легенди имам далечни руски и гръцки корени, но, разбира се, това трудно се доказва.

Голяма част от детството си прекарах в Испания. Ако някой иска да знае къде – в Мадрид и околността. Хората често ме питат, а когато чуят отговора, остават леко разочаровани. Защо? Не знам. Мадрид е един прекрасен град, който обаче за свое щастие не притежава популярността на Барселона. Това го прави по-непознат сред чужденците, съответно и не толкова желана туристическа дестинация. Но Мадрид е прекрасен. Ако някога ви се отвори възможност да отидете там, не я пропускайте.

Детството в Испания може би е едно от най-хубавите неща, които животът ми е поднасял до този момент. Дори и да не се върна да живея там отново, Испания ще има едно специално място в сърцето ми цял живот.

След завръщането от Испания продължих образованието си в родния си град – София. Завърших 164-та ГПИЕ „Мигел де Сервантес“, след което записах Журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Източник: Николай Варадинов

Докато бях в гимназията, се сблъсках с едно огромно предизвикателство – анорексията. Стигнах до дъното. Бях в толкова окаяно състояние, че не можех да стана от леглото и да отида на училище. Люлеех се безстрашно на ръба между живота и смъртта. До Коледата на 2016 г., когато се случи най-страшното.

Не помня много от този период. Имам много бели петна, които не искам да запълвам със спомени. И без това са прекалено болезнени. Говоря открито за този проблем и може би това дразни някои хора.

Но истината е, че именно откритото говорене и информирането на обществото за опасността от хранителните разстройства спасява животи.

Какво можете да очаквате от Blue Tiny Dot?

По отношение на съдържанието – разнообразно. Ще обсъждаме пътувания, храна, най-актуалните теми от света. Ще си говорим за наука, за хранителните разстройства, за спорт, за татуировки, за книги, филми и музика. Общо взето за всичко, което ни вълнува, тревожи, провокира.

Пожелавам ви едно приятно лутане из Blue Tiny Dot и дано вдъхновението никога не ви напуска!

За нас Свържи се Условия за ползване

© 2019 Всички права запазени.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

<span>%d</span> блогъра харесват това: