Когато за пръв път срещнете някого, обикновено съществува един период на опознаване, през който се предполага, че всеки ще си направи равносметка относно това дали човекът отсреща си заслужава времето и вниманието или не.
Предполагам, че и с авторите и читателите нещата стоят по същия начин. Е, значи ние с вас в момента се намираме в подобна ситуация. Предстои ни опознаване.
Разбира се, опознаването е процес, който изисква време, понякога повече, отколкото можем да предполагаме.
Днес започва нашето запознанство. Надявам се то да остави хубави спомени в съзнанието ти, поводи за размисъл, вдъхновение, търсене на щастието.
Искаш да ти кажа нещо за себе си? А какви отговори точно търсиш?
Аз съм Ванеса. Родена съм в България, във вените ми обаче тече и сръбска кръв, тъй като по бащина линия произходът ми е от тази силно обичана и мразена съседна страна. Според семейните легенди имам далечни руски и гръцки корени, но, разбира се, това трудно се доказва.
Голяма част от детството си прекарах в Испания. Ако някой иска да знае къде – в Мадрид и околността. Хората често ме питат, а когато чуят отговора, остават леко разочаровани. Защо? Не знам. Мадрид е един прекрасен град, който обаче за свое щастие не притежава популярността на Барселона. Това го прави по-непознат сред чужденците, съответно и не толкова желана туристическа дестинация. Но Мадрид е прекрасен. Ако някога ви се отвори възможност да отидете там, не я пропускайте.
Детството в Испания може би е едно от най-хубавите неща, които животът ми е поднасял до този момент. Дори и да не се върна да живея там отново, Испания ще има едно специално място в сърцето ми цял живот.
След завръщането от Испания продължих образованието си в родния си град – София. Завърших 164-та ГПИЕ „Мигел де Сервантес“, след което записах Журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Докато бях в гимназията, се сблъсках с едно огромно предизвикателство – анорексията. Стигнах до дъното. Бях в толкова окаяно състояние, че не можех да стана от леглото и да отида на училище. Люлеех се безстрашно на ръба между живота и смъртта. До Коледата на 2016 г., когато се случи най-страшното.
Не помня много от този период. Имам много бели петна, които не искам да запълвам със спомени. И без това са прекалено болезнени. Говоря открито за този проблем и може би това дразни някои хора.
Но истината е, че именно откритото говорене и информирането на обществото за опасността от хранителните разстройства спасява животи.
Какво можете да очаквате от Blue Tiny Dot?
По отношение на съдържанието – разнообразно. Ще обсъждаме пътувания, храна, най-актуалните теми от света. Ще си говорим за наука, за хранителните разстройства, за спорт, за татуировки, за книги, филми и музика. Общо взето за всичко, което ни вълнува, тревожи, провокира.
Пожелавам ви едно приятно лутане из Blue Tiny Dot и дано вдъхновението никога не ви напуска!
За нас Свържи се Условия за ползване
© 2019 Всички права запазени.
