Днес отбелязваме един от най-светлите празници в календара. Възхваляваме създаването на славянската писменост и отдаваме благодарност на всички будни умове, които са пазили традициите на българския език през вековете.
По случай празничния 24 май подбрах кратък списък с едни от любимите ми български думи.
А кои са вашите?
1. Слово
Първата дума, която се появава в ума ми, когато се сетя за днешния празник. Слово може да бъде синоним на дума, реч, език. Слово се е казвала и буквата от глаголицата, която съответства на буквата „с“ в кирилицата.
2. Благодаря
Да не забравяме, че „мерси“ не е българска дума, макар че се е вкоренила дълбоко в разговорната ни реч. Благодаря е една от любимите ми български думи поради благозвучието си и смисъла, който носи. Колкото повече благодарим за малките радости, които ни носи животът, толкова повече те ще идват при нас.
3. Обич
Обич, не любов. Любовта често пъти е интензивна, но краткотрайна. Обичта е друг вид усещане, което свързваме с грижа, топлина, доверие, искреност. Обич за мен е една от най-красивите български думи. Тя описва едно усещане отвъд материалното и плътското.
4. Молитва
Молитва. Към това, в което вярваме, независимо дали е някакво божество, върховна сила, Вселената или просто енергия, на която все още не сме дали име.
„О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже –
мен в сърцето и в душата…“
– „Моята молитва“, Христо Ботев
5. Утеха
Този списък се превръща в нещо като учение за морала и добродетелите, които трябва да проявяваме в битието си. Утеха. Прекрасна дума с прекрасно значение. Понякога единственото, което ни трябва е някой, който да ни даде утеха.
6. Буря
Зарядът, с който е наситена тази дума, сякаш ни подготвя неосъзнато за нейното значение. Бурите присъстват в живота на всеки, независимо дали в пряк или преносен смисъл. Важно е да не ги приемаме драматично. Колкото и да са опостушителни, дори и те не продължават завинаги.
7. Вселена
Моят фаворит. Вселената е всичко обозримо и необозримо. Всичко, което сме, и не сме.
8. Уют
„Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха –
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо…
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина…„
– „Да се завърнеш в бащината къща“, Димчо Дебелянов
9. Жар
Свързвам жарта с непреклонния български дух и мистичните танци на нестинарите. Думата жар носи магичното усещане за нещо древно, антично.
10. Хубост
Винаги съм предпочитала думата „хубост“ пред „красота“. Мотивите ми са същите както при обич и любов. Експерти твърдят, че за пръв път думата се появява някъде през 17-и век под формата на прилагателното „хоубавъ“. Произходът на думата се проследява в персийския, където значението ѝ се свързва с добродетелен, добър, изкусен.
