10 любими български думи

Източник: Ванеса Николова

Днес отбелязваме един от най-светлите празници в календара. Възхваляваме създаването на славянската писменост и отдаваме благодарност на всички будни умове, които са пазили традициите на българския език през вековете.

По случай празничния 24 май подбрах кратък списък с едни от любимите ми български думи.

А кои са вашите?

1. Слово

Първата дума, която се появава в ума ми, когато се сетя за днешния празник. Слово може да бъде синоним на дума, реч, език. Слово се е казвала и буквата от глаголицата, която съответства на буквата „с“ в кирилицата.

2. Благодаря

Да не забравяме, че „мерси“ не е българска дума, макар че се е вкоренила дълбоко в разговорната ни реч. Благодаря е една от любимите ми български думи поради благозвучието си и смисъла, който носи. Колкото повече благодарим за малките радости, които ни носи животът, толкова повече те ще идват при нас.

3. Обич

Обич, не любов. Любовта често пъти е интензивна, но краткотрайна. Обичта е друг вид усещане, което свързваме с грижа, топлина, доверие, искреност. Обич за мен е една от най-красивите български думи. Тя описва едно усещане отвъд материалното и плътското.

4. Молитва

Молитва. Към това, в което вярваме, независимо дали е някакво божество, върховна сила, Вселената или просто енергия, на която все още не сме дали име.

„О, мой боже, правий боже!

Не ти, що си в небесата,

а ти, що си в мене, боже –

мен в сърцето и в душата…“

– „Моята молитва“, Христо Ботев

5. Утеха

Този списък се превръща в нещо като учение за морала и добродетелите, които трябва да проявяваме в битието си. Утеха. Прекрасна дума с прекрасно значение. Понякога единственото, което ни трябва е някой, който да ни даде утеха.

6. Буря

Зарядът, с който е наситена тази дума, сякаш ни подготвя неосъзнато за нейното значение. Бурите присъстват в живота на всеки, независимо дали в пряк или преносен смисъл. Важно е да не ги приемаме драматично. Колкото и да са опостушителни, дори и те не продължават завинаги.

7. Вселена

Моят фаворит. Вселената е всичко обозримо и необозримо. Всичко, което сме, и не сме.

8. Уют

Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне

и тихи пазви тиха нощ разгръща

да приласкае скръбни и нещастни.

Кат бреме хвърлил черната умора,

що безутешни дни ти завещаха –

ти с плахи стъпки да събудиш в двора

пред гостенин очакван радост плаха.

Да те присрещне старата на прага

и сложил чело на безсилно рамо,

да чезнеш в нейната усмивка блага

и дълго да повтаряш: мамо, мамо…

Смирено влязъл в стаята позната,

последна твоя пристан и заслона,

да шъпнеш тихи думи в тишината,

впил морен поглед в старата икона:

аз дойдох да дочакам мирен заник,

че мойто слънце своя път измина…

– „Да се завърнеш в бащината къща“, Димчо Дебелянов

9. Жар

Свързвам жарта с непреклонния български дух и мистичните танци на нестинарите. Думата жар носи магичното усещане за нещо древно, антично.

10. Хубост

Винаги съм предпочитала думата „хубост“ пред „красота“. Мотивите ми са същите както при обич и любов. Експерти твърдят, че за пръв път думата се появява някъде през 17-и век под формата на прилагателното „хоубавъ“. Произходът на думата се проследява в персийския, където значението ѝ се свързва с добродетелен, добър, изкусен.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: