Уравнението на Дрейк отговаря: сами ли сме?

Днес своя 90-и рожден ден празнува един от най-изтъкнатите астрофизици на нашето време – д-р Франк Дрейк.

Най-големият принос на американския учен към модерната астрономия е неговото уравнение, което често наричаме уравнението на Дрейк.

Чрез тази своя идея американският астрофизик се стреми да намери отговор на вечния въпрос: Сами ли сме?Уравнението на Дрейк не дава еднозначни отговори, но пък не се и стреми към това.

Когато Дрейк представя за пръв път своето уравнение през 1961 г., той не претендира за каквато и да било прецизност на изчисленията. Те биха могли да варират от нула до милиарди.

Уравнението на Дрейк има за цел да пресметне възможностите за съществуването на технологично развити цивилизации в нашата галактика – Млечния път.

Уравнението може и да не дава конкретни отговори, но неговите параметри са от изключително важно значение за бъдещи изследвания в сферата на астрофизиката и астробиологията (търсенето на живот извън пределите на нашата планета).

В уравнението на Дрейк различаваме следните компоненти:

N – броят на цивилизациите в Млечния път, чийто електромагнити емисии бихме могли да засечем (с нашите радиотелескопи)

R* – броят звезди, които се раждат в Млечния път годишно (и които биха били подходящ домакин за развитието на интелигентен живот)

fp – частта от тези звезди, около които има планети

ne – броят на планетите, на които има условия за развитието на живот

fl – частта от тези планети, на които животът успява да възникне

fi – частта от тези планети, на които биха се развили интелигенти форми на живот

fc – частта от тези цивилизации, които биха развили технология, която излъчва сигнали за съществуването им в космоса

L – колко време оцеляват и излъчват сигнали съответните цивилизации

Дава ли ни отговори уравнението на Дрейк?

Зависи от гледната точка.

То обаче със сигурност ни изпълва с огромна доза научно любопитство и надежда да продължаваме да търсим живот из Слънчевата ни система и из нашата галактика.

Може би няма скоро да разберем дали сме сами във Вселената. Възможно е да не открием отговора никога.

Това обаче не е пречка за будните умове в науката. На тях им стига да знаят, че не са се отказали и са предали своя ентусиазъм на следващите поколения.

Източник: seti.org