Терминът глобално затопляне може и да се превърне в най-използваното словосъчетание на столетието.
И макар пандемията от Covid-19, нарастващото напрежение от протестите в САЩ и страховете от икономическа криза да завладяват вниманието на хората, климатичните промени няма как да бъдат паузирани.
Насред потока от новини до нас достига поредното притеснително заключение.
Изминалият май месец е бил най-горещият май в историята.
А в Сибир ситуацията е най-притеснителна. Там температурите са били с 10 градуса по Целзий над средните за този период.
В глобален мащаб температурите през май са били с 0,63 градуса по Целзий по-високи спрямо периода 1981-2010 г.
Средните температури на планетата се доближават до онези нива, за които световните организации предупреждават, че е опасно да достигаме.
Повишаване на средната годишна температура на планетата с 1,5 градуса в сравнение с прединдустриалните нива би довела до драматични последици.
В момента затоплянето се оценява на 1,26 градуса. Което означава, че по-малко от 0,3 градуса ни делят от този предел.
През последния период от 12 месеца Европа е била малко по-хладна от обикновеното, но в други географски райони ситуацията далеч не е розова.
Както вече споменахме, в Сибир положението изглежда най-притеснително. Нека си припомним и огромните горски пожари от миналото лято там.
Тази седмица руският президент Владимир Путин обяви бедствено положение в сибирския град Норилск, след като 20 000 тона гориво се разляха в близката река вследствие на авария в електроцентрала.
Местни експерти отдават аварията на топящия се пермафрост.
Нивата на токсични вещества в реката са надвишили хиляди пъти допустимите стойности.
Две трети от територията на Русия лежи върху пермафрост (вечно замръзнал пласт почва), който бавно се топи.
Изминалата зима бе най-топлата в Русия да последните 140 години, от когато се води статистика.
Има ли място за оптимизъм?
Не точно. Колкото и да ви убеждават в обратното всички антиваксъри, „мразим Бил Гейтс“ протестъри и „да се маха тая Грета Тунберг“ тип хора.
Да, глобалното затопляне е натурален процес в природата. Но безмерната алчност и лакомия на хомо сапиенс прави нещата стотици пъти по-болезнени.
Но нали ние „някак ще я избутаме“. Защо е нужно да мислим за следващите поколения, които ще видят истинските последици от глобалното затопляне?
Никой няма насила да ви кара да консумирате по-малко месо, да ограничите пластмасата в ежедневието си и да пътувате възможно най-малко със самолет.
Това е въпрос на личен избор.
Лицемерно е обаче да се отрича това, което е очевидно за всички.
Човечеството така или иначе ще трябва все някога да се изнесе от Земята, ако иска да оцелее.
Глобалното затопляне е най-дребната капка в океана от опасности, които застрашават планетата ни.
През следващите стотици хиляди, милиони години предстоят вероятни сблъсъци с астероиди, изригвания на супервулкани, смяна на магнитните полюси и най-далечното, но сигурно – превръщането на Слънцето в червен гигант.
Последното ще остави от Земята една огнена топка, а може би само пепел.
Това обаче не означава, че не трябва да ни пука и да живеем така сякаш всичко, постигнато от поколенията и цивилизациите преди нас, е било напразно.
Източник: CNN
