Вие си протестирайте, колкото искате. Властта си е моя!

Източник: Ванеса Николова

Вие си протестирайте, колкото искате. Аз няма да дам властта.

Това е почти точен цитат на българския министър-председател Бойко Борисов от снощната му поредна приказка от „1001 нощи“, която той излъчи от дома си, докато на площада пред Министерски съвет хиляди граждани пееха българския химн.

Г-н Борисов, държавата не Ви е бащиния. Нито е Ваша собственост. Имате честта да сте там, където сте, благодарение на известен брой купен вот и голям брой заблудени хора.

С Вашето нагло обръщение Вие тотално отписахте младите хора в България и им заявихте, че не са Ви нужни.

Защото вчера в „триъгълника“ на властта голяма част от хората там бяха млади.

Може би повечето от тях са били още деца и тийнейджъри, когато за пръв път Вашата партия спечели парламентарните избори в България.

Днес обаче е различно.

Може би затова изглеждате толкова уплашен. Не сте го очаквали, нали?

Не сме платени. Не сме „червени боклуци“, защото някои дори не сме били родени, когато тези скандирания са огласявали центъра на София. Не сме провокатори на президента, нито агитирани от „Отровното трио“. Не сме в услуга на Мая Манолова, Слави Трифонов или най-добрия режисьор, актьор и сценарист в България (както Вие го описахте, разбира се) Христо Иванов.

Не сме и срещу Вашите симпатизанти.

На площада сме, защото ни е срам. От Вас и от всички, които опорочават образа на България пред света. Макар че според Вас трябва да сме благодарни, че сте ни наредили сред „белите страни“ в Европа. Каквото и да означава това!?

Може би сте изпуснали новините около движението Black Lives Matter. Спасихте се с това изказване, само защото не сме от другата страна на океана.

Строгата партийна принадлежност е отживелица. Ние, младите хора, яростно търсим личности!

Обвинявате ни за влошаващата се епидемична (защото епидемия – епидемична, епидемиология – епидемиологична) обстановка в страната.

А защо точно Вие позволихте драстичното отхлабване на редица мерки, включително присъствието на 12 000 души на мача за купата на България?

Смятам, че много добре сте знаели, че хората, присъстващи на футболен (или какъвто и да е) мач, не могат да не бъдат емоционални и да си седят мирно и кротко през една седалка с маски.

Но го позволихте, нали?

Четири месеца не излизах от вкъщи, докато баба ми и дядо ми ходеха на работа. Дали ги предпазих през тези четири месеца? Силно се надявам. Те обаче ходеха на работа. И продължават да го правят. И се возят в градския транспорт, общуват с много хора всеки ден (защото работата им го изисква) и прочее.

Защо не признаете, че след безумните ежедневни хвалби, че ЕС трябвало да се учи от нас на противоепидемични мерки, просто изпуснахте юздите?

Изключително удобно е в момента да се оправдавате с гражданския протест, който между другото не иска да ви „чупи главата“.

И благодарим за уточнението.

Вашата глава може и да е твърда, но и нашите няма да се дадат. И за да не се отварят поводи за тълкувания: за инат говорим.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

<span>%d</span> блогъра харесват това: