Кои са лидерите в ЕС? (Част 1)

Днес, а може би и през следващите дни медийното пространство ще се пренасити от коментари по повод „големия успех“ на България след дългите преговори в Брюксел.

Нямам достатъчен опит, нито професионална квалификация, за да правя анализи. Не е редно.

Въпреки това обаче мога да ви кажа, че е излишно да се заблуждавате от думите на управляващото мнозинство, че благодарение на тях България е „получила“ тези 29 млрд. евро от Европейския съюз за следващите седем години.

Кратък пример. Гърция (с 10,7 млн. население и 4012 регистрирани случаи на коронавирус към днешна дата) ще получи дял от 72 млрд. евро за същия период.

И все пак, преговорите за бюджета на ЕС не са фокус на днешния ни разговор.

Странно защо, но в България (и може би повечето страни от някогашния Източен блок) хората сякаш са свикнали да имат ниски очаквания към политическия си елит. Ето защо се примиряват с „малко зло“, с просташки изказ, с отявлени прояви на лошо възпитание и прочее.

В днешния материал съм подбрала петима лидери от ЕС, като съм резюмирала до голяма степен техния професионален и личен бекграунд.

Няма да правя сравнителен анализ, защото мисля, че и сами ще успеете да стигнете до много ключови изводи.

Днешният материал е първата част от поредица подобни, посветени на лидерите в ЕС.

1. Санна Марин – министър-председател на Финландия

Санна Марин е един от любимите ми и най-колоритни евролидери със своята биография и богат професионален опит.

Санна Марин е родена във финландската столица Хелзинки. През декември 2019 г. на 34-годишна възраст Марин се превърна в най-младия действащ министър-председател в света.

Преди да встъпи в длъжност Марин беше министър на транспорта и комуникациите на Финландия.

Родителите на Санна се развеждат, когато тя е още дете. След това тя е отгледана от майка си и нейната партньорка.

Марин споделя, че именно начинът, по който е отгледана я кара да вярва в това, че всички, независимо от сексуалната им ориентация, трябва да имат равни права.

Санна е първият член на семейството, който учи в университет. Тя завършва специалност Административни науки в университета в Тампере.

На 27-годишна възраст Марин застава начело на администрацията в град Тампере. През 2015 г. е избрана за пръв път за народен представител във финландския парламент.

От юни до декември 2019 г. заема длъжността на министър на транспорта и комуникациите, а на 10 декември 2019 г. става министър-председател на страната.

2. Марк Рюте – министър-председател на Нидерландия

Марк Рюте заема длъжността на министър-председател на Нидерландия от 14 октомври 2010 г.

Рюте е роден на 14 февруари 1967 г. в семейството на търговец и секретарка.

В гимназията Рюте специализира в профил с изкуства. Макар първоначалната му мечта да е да влезе в консерваторията и да стане пианист, Рюте все пак записва специалност История в университета в Лайден.

След като завършва обучението си, Рюте става мениджър в голямата компания Unilever and Calvé. През годините заема различни длъжности във фирмата.

През 2003 г. за пръв път влиза в холандския парламент като депутат.

3. Кириакос Мицотакис – министър-председател на Гърция

Роденият на 4 март 1968 г. Мицотакис стана премиер на южната ни съседка през юли 2019 г.

Неговият баща – Константинос Мицотакис, е министър-председател на Гърция в периода 1990 – 1993 г.

Сестра му – Дора Бакойанис, е бивш кмет на Атина, а нейният син Костас Бакойанис е настоящият градоначалник на столицата.

Дядото и прадядото на Кириакос Мицотакис са били народни представители в гръцкия парламент, а негов прачичо е един от най-видните гръцки политици от началото на 20-ти век – Елевтериос Венизелос.

Кириакос прекарва част от детството си в Париж, а през 1973 г. със семейството му се завръщат в Гърция.

Висшето си образование завършва във САЩ, като придобива бакалавърска степен по социални науки в Харвард и магистърска степен по международни отношения в Станфорд. След това придобива и магистратура по бизнес администрация в Харвард.

След това Мицотакис работи като финансов консултант и анализатор в редица международни компании.

През 2003 г. започва политическата кариера на Мицотакис, който е избран за депутат в гръцкия парламент.

4. Джузепе Конте – министър-председател на Италия

Джузепе Конте заема длъжността на министър-председател на Италия от юни 2018 г.

През по-голямата част от кариерата си Конте работи като университетски преподавател по право.

Когато през 2018 г. Конте бе предложен за министър-председател, той не бе познато лице на италианската политическа сцена.

Конте произхожда от семейство на начална учителка и служител в общинската администрация.

През 1988 г. завършва право в университета „Сапиенца“ в Рим. След това Конте обикаля няколко чуждестранни страни, в които придобива следдипломни квалификации. Той се обучава в САЩ (Йейл) и Австрия.

Академичната кариера на Конте започва през 90-те години на 20-ти век. През 2010 г. и 2011 г. той е част от борда на директорите на Италианската космическа агенция.

5. Педро Санчес – министър-председател на Испания

Педро Санчес е министър-председател на Испания от юни 2018 г. Той започва политическата си кариера през 2004 г. като общински съветник в Мадрид.

През 2009 г. за пръв път е избран за депутат.

Педро Санчес произхожда от семейство на икономист и адвокатка. В гимназиалните си години се заминава професионално с баскетбол.

Обучава се в университета UCM в Мадрид в направление с икономически и бизнес науки. Завършва там през 1995 г.

През 1998 г. получава и диплома за политически и икономически науки от университета в Брюксел. През 2012 г. получава докторска степен по специалността си.

Следва продължение..