Днес, а може би и през следващите дни медийното пространство ще се пренасити от коментари по повод „големия успех“ на България след дългите преговори в Брюксел.
Нямам достатъчен опит, нито професионална квалификация, за да правя анализи. Не е редно.
Въпреки това обаче мога да ви кажа, че е излишно да се заблуждавате от думите на управляващото мнозинство, че благодарение на тях България е „получила“ тези 29 млрд. евро от Европейския съюз за следващите седем години.
Кратък пример. Гърция (с 10,7 млн. население и 4012 регистрирани случаи на коронавирус към днешна дата) ще получи дял от 72 млрд. евро за същия период.
И все пак, преговорите за бюджета на ЕС не са фокус на днешния ни разговор.
Странно защо, но в България (и може би повечето страни от някогашния Източен блок) хората сякаш са свикнали да имат ниски очаквания към политическия си елит. Ето защо се примиряват с „малко зло“, с просташки изказ, с отявлени прояви на лошо възпитание и прочее.
В днешния материал съм подбрала петима лидери от ЕС, като съм резюмирала до голяма степен техния професионален и личен бекграунд.
Няма да правя сравнителен анализ, защото мисля, че и сами ще успеете да стигнете до много ключови изводи.
Днешният материал е първата част от поредица подобни, посветени на лидерите в ЕС.
1. Санна Марин – министър-председател на Финландия
Санна Марин е един от любимите ми и най-колоритни евролидери със своята биография и богат професионален опит.
Санна Марин е родена във финландската столица Хелзинки. През декември 2019 г. на 34-годишна възраст Марин се превърна в най-младия действащ министър-председател в света.
Преди да встъпи в длъжност Марин беше министър на транспорта и комуникациите на Финландия.
Родителите на Санна се развеждат, когато тя е още дете. След това тя е отгледана от майка си и нейната партньорка.
Марин споделя, че именно начинът, по който е отгледана я кара да вярва в това, че всички, независимо от сексуалната им ориентация, трябва да имат равни права.
Санна е първият член на семейството, който учи в университет. Тя завършва специалност Административни науки в университета в Тампере.
На 27-годишна възраст Марин застава начело на администрацията в град Тампере. През 2015 г. е избрана за пръв път за народен представител във финландския парламент.
От юни до декември 2019 г. заема длъжността на министър на транспорта и комуникациите, а на 10 декември 2019 г. става министър-председател на страната.
2. Марк Рюте – министър-председател на Нидерландия
Марк Рюте заема длъжността на министър-председател на Нидерландия от 14 октомври 2010 г.
Рюте е роден на 14 февруари 1967 г. в семейството на търговец и секретарка.
В гимназията Рюте специализира в профил с изкуства. Макар първоначалната му мечта да е да влезе в консерваторията и да стане пианист, Рюте все пак записва специалност История в университета в Лайден.
След като завършва обучението си, Рюте става мениджър в голямата компания Unilever and Calvé. През годините заема различни длъжности във фирмата.
През 2003 г. за пръв път влиза в холандския парламент като депутат.
3. Кириакос Мицотакис – министър-председател на Гърция
Роденият на 4 март 1968 г. Мицотакис стана премиер на южната ни съседка през юли 2019 г.
Неговият баща – Константинос Мицотакис, е министър-председател на Гърция в периода 1990 – 1993 г.
Сестра му – Дора Бакойанис, е бивш кмет на Атина, а нейният син Костас Бакойанис е настоящият градоначалник на столицата.
Дядото и прадядото на Кириакос Мицотакис са били народни представители в гръцкия парламент, а негов прачичо е един от най-видните гръцки политици от началото на 20-ти век – Елевтериос Венизелос.
Кириакос прекарва част от детството си в Париж, а през 1973 г. със семейството му се завръщат в Гърция.
Висшето си образование завършва във САЩ, като придобива бакалавърска степен по социални науки в Харвард и магистърска степен по международни отношения в Станфорд. След това придобива и магистратура по бизнес администрация в Харвард.
След това Мицотакис работи като финансов консултант и анализатор в редица международни компании.
През 2003 г. започва политическата кариера на Мицотакис, който е избран за депутат в гръцкия парламент.
4. Джузепе Конте – министър-председател на Италия
Джузепе Конте заема длъжността на министър-председател на Италия от юни 2018 г.
През по-голямата част от кариерата си Конте работи като университетски преподавател по право.
Когато през 2018 г. Конте бе предложен за министър-председател, той не бе познато лице на италианската политическа сцена.
Конте произхожда от семейство на начална учителка и служител в общинската администрация.
През 1988 г. завършва право в университета „Сапиенца“ в Рим. След това Конте обикаля няколко чуждестранни страни, в които придобива следдипломни квалификации. Той се обучава в САЩ (Йейл) и Австрия.
Академичната кариера на Конте започва през 90-те години на 20-ти век. През 2010 г. и 2011 г. той е част от борда на директорите на Италианската космическа агенция.
5. Педро Санчес – министър-председател на Испания
Педро Санчес е министър-председател на Испания от юни 2018 г. Той започва политическата си кариера през 2004 г. като общински съветник в Мадрид.
През 2009 г. за пръв път е избран за депутат.
Педро Санчес произхожда от семейство на икономист и адвокатка. В гимназиалните си години се заминава професионално с баскетбол.
Обучава се в университета UCM в Мадрид в направление с икономически и бизнес науки. Завършва там през 1995 г.
През 1998 г. получава и диплома за политически и икономически науки от университета в Брюксел. През 2012 г. получава докторска степен по специалността си.
Следва продължение..
