Последната част от поредицата за лидерите в Европейския съюз ще ни представи резюмираните биографии на личности, които обикновено остават в сянка на фона на други, чиито изказвания и появи преобладават в информационните емисии.

21. Кришянис Каринш – министър-председател на Латвия
Кришянис Каринш е министър-председател на Латвия от януари 2019 г.
Каринш е роден през 1964 г. в американския щат Делъуеър в семейство на латвийски емигранти.
През младежките си години Каринш свири на китара и барабани и дори участва в банда, която обикаля страната и свири на събития като сватби.
За пръв път той посещава Латвия през 1984 г. и прекарва някои от летните си ваканции там. Окончателно се заселва в страната през 1997 г.
През 1988 г. се дипломира със специалност лингвистика от университета в Пенсилвания.
През 1996 г. получава докторантура по специалността към същото учебно заведение.
След завръщането си в Латвия Каринш на няколко пъти прави опит за стартиране на бизнес, но среща не една пречка. По негови думи именно сблъскването с латвийската бюрокрация го мотивира да се включи в политиката.
През октомври 2002 г. влиза в парламента от листата на партия, на която е съосновател.
От 2004 г. до 2006 г. заема длъжността на министър на икономиката. Принуден е да подаде оставка, тъй като се появяват слухове, че Каринш има връзка с фирма, която е злоупотребявала с еврофондове.
През октомври 2006 г. Каринш отново влиза в парламента като народен представител.
От 2009 г. до 2019 г. е депутат в Европейския парламент.
Каринш има четири деца и владее пет езика – латвийски, английски, немски, френски и руски.

22. Робърт Абела – министър-председател на Малта
Робърт Абела е министър-председател на Малта от януари 2020 г.
Бащата на Робърт – Джордж Абела, е осмият президент в историята на страната.
В тийнейжърските си години играе футбол. Занимава се и с бодибилдинг, като дори участва два пъти в държавното първенство по дисциплината.
През 2002 г. Абела се дипломира от университета в Малта със специалност право.
След това той работи за семейната правна кантора.
През 2017 г. е избран за депутат в малтийския парламент.

23. Никос Анастасиадис – президент на Кипър
Никос Анастасиадис е президент на Кипър от 2013 г., като от 2018 г. той е избран за втори мандат.
По професия Анастасиадис е адвокат.
Завършва право в университет в Атина, след което специализира във висше учебно заведение в Лондон.
През 1981 г. е избран за пръв път в камарата на представителите на Кипър.
Семейството на Анастасиадис неведнъж е въвличано в публични скандали, като неговият брат близнак е осъждан за незаконен бизнес с визи.

24. Михел Мартин – министър-председател на Република Ирландия
Михел Мартин е премиер на Република Ирландия от юни 2020 г.
Мартин се обучава в университета в Корк със специалност изкуства.
Именно в университетските си години Мартин се ангажира политически, като се включва в младежката организация на една от водещите партии в страната.
Завършва магистратура по политическа история, след което започва кариера като преподавател по история.
Преди да стане премиер Мартин заема следните министерски постове: на образованието и науката (1997-2000 г.); на здравето и децата (2000-2004 г.); на труда и търговията (2004-2008 г.); министър на външните работи (2008-2011 г.).

25. Игор Матович – министър-председател на Словакия
Игор Матович е премиер на Словакия от март 2020 г.
Роден е на 11 май 1973 г. в Търнава, тогавашна Чехословакия.
Дипломира се през 1998 г. от факултета по мениджмънт към университета в Братислава.
Матович притежава бизнес в сферата на медиите, който обаче прехвърля на съпругата си, когато решава да се захване с политика.
През 2010 г. той създава гражданското движение „Обикновени хора“, което се определя като антикорупционно и с център-дясно политическа ориентация.
През юли 2020 г. Матович признава, че част от магистърската му теза е плагиатство от негова страна и обещава да подаде оставка, когато изпълни предизборните си обещания.

26. Ксавие Бетел – министър-председател на Люксембург
Ксавие Бетел е министър-председател на Люксембург от 2013 г.
Бетел е член на демократичната партия в страната. През 2018 г. става първият преизбран министър-председател в света, който открито споделя, че е хомосексуалист.
Роден е на 3 март 1973 г. Баща му е търговец на вино, а майка му е потомка на руския композитор Сергей Рахманинов.
Бетел получава образованието си по публично и европейско право в университета в Нанси, Франция.
По програмата „Еразъм“ Бетел специализира и в университета в Солун, Гърция.
В начало на 21-и век е водещ на седмично токшоу по частна телевизия.
От 2011 г. до 2013 г. е кмет на столицата Люксембург.