Бай Ганьо – болестта на един народ

Българите определено обичаме да се присмиваме на чужд гръб. Когато обаче някой ни посочи с пръст и удари на някое от слабите ни места, се обиждаме.

Понякога просто е трудно да осъзнаем, че колкото и да не ни се иска, всеки от нас носи някоя от засрамващите, унизителни и неповторими черти на Бай Ганьо.

За тази байганьовска болест няма разделителни линии. Образованието, възпитанието и социалната среда нямат значение, защото този синдром се прокрадва навсякъде из родната ни земя.

Колкото по-бързо разбереш в кой аспект се проявява твоят личен Бай Ганьо, толкова по-лесно ще ти е да го изкорениш от себе си.

Не защото нямаш афинитет към него. А защото е време да се отскубнеш от примката му и да вървиш напред.

От създаването на Бай Ганьо от Алеко Константинов са изминали повече от 120 г. Достатъчно време, през което да се излекуваме. Да унищожим синдрома на байганьовщината.

Явно е, че не сме успели. За съжаление.

И все пак сме длъжни да го направим, ако искаме обществото ни да се развива и в действителност да настъпи истинска промяна. А не поредната подмяна.

У нас съществува една огромна заблуда, която често се опитва да оправдава некомпетентността, ниската култура и липсата на възпитание с тоталното клише „човек от народа“.

Да си народен човек, драги, не означава да бъдеш невъзпитан простак. Колкото и да ви се иска да се наричате хора от народа, не сте. Вие просто сте пореднето одухотворение на Бай Ганьо.

Разбира се, че няма как такива хора да бъдат тотално заличени от цветната картина на нашето общество.

Не можем обаче повече да им позволяваме да заемат важни длъжности в държавата. Не можем да им позволяваме те да решават нашето бъдеще.

Не може повече да бъдем безразлични, наблюдавайки как подобни личности ни представят на международната политическа сцена и как всекидневно ни лъжат без грам срам.

Да не ти пука не е готино.

Особено в този случай. Мрънкането вкъщи, в механата с аверите и на улицата с някой познат не е по-малко срамно и непристойно от поведението на „висшестоящите“.

Никой няма основателно оправдание за безразличието си към състоянието на собствената му родина.

Може да не ти пука, ако си сам и носиш отговорност единствено за себе си. Дори тогава не е изцяло оправдано.

Всеки от нас има възрастен роднина, родители, брат или сестра, деца. И всички би трябвало да искаме те да могат да живеят достойно в страната си.

Не е нормално хората, които с десетилетия са работили и внасяли данъци в държавната хазна, да живеят масово в мизерия и да трябва да избират между това да си купят лекарства или една тарелка пилешко.

Когато отидете на запад и видите как прекарват старините си тамошните пенсионери, несъмнено ще ви заболи.

Въпросът не е „да избягаме в чужбина“, а да имаме равен и еднакво оправдан избор да останем или да заминем.

Не е нормално да ти казват, че не е добре да учиш дадена специалност, защото за нея „няма бъдеще в България“.

А защо да не направим така, че да има?

Перспектива тук има само в определени сфери в частния сектор. За държавния е трудно да говорим, тъй като там октоподът на властта е окупирал почти всички възможни полета за изява.

Г-н Борисов, знаете ли, че от 10-годишна мечтая да се занимавам с астрономия?

И знаете ли какво? Отказах се (временно), защото прецених, че искам да остана в България и да намеря начин да се развивам тук. И поради тази причина избрах друга специалност.

Защото в България има изключително добри учени в областта, но знаете ли какви са перспективите? Нищожни!

С какво стимулирате младите хора да избират научни професии освен с премахването на семестриалните такси? За което не съм сигурна, че работи.


След като в поредицата за европейските лидери ви представих резюмирани биографии на всички 26-има управници на страните от ЕС, смятам, че би трябвало да кажа една-две думи и за Бойко Борисов, макар че неговата история е обвита в много неизвестни.

Което не би трябвало да бъде така.

Ще ви представя точна извадка на биографията на Бойко Борисов от уеб страницата на Министерски съвет:

„Роден е на 13 юни 1959 г .

През 1982 г. се дипломира се във Висшата специална школа на МВР като инженер по специалността „Противопожарна техника и безопасност” с чин лейтенант, след което служи като командир на взвод и командир на рота в МВР.

В периода 1985-1990 г. е преподавател във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност на МВР. Защитава дисертация на тема „Психо-физическата подготовка на оперативния състав” и му е присъдена научната степен „кандидат на науките” (равностойна на „доктор”).

През 1990 г. напуска системата на МВР и година по-късно основава фирма „ИПОН-1” ООД, която е сред най-големите охранителни фирми в страната. Фирмата членува в Световната организация на охранителите IAPPA, а Бойко Борисов е персонален член на организацията.

От 1 септември 2001 г. е назначен на длъжността Главен секретар на МВР с указ № 194/2001 на Президента на Република България, а със заповед на Министъра на вътрешните работи му е присъдено звание „полковник” от МВР. С указ №32/2002 на Президента на Република България е удостоен със звание генерал-майор, а на 25.06.2004 г. е удостоен със званието генерал-лейтенант.

На 10.11.2005 г. е назначен за кмет на Столична община с решение №270/2005 г. на Столичния общински съвет.

От 10 януари 2010 г. до момента е председател на ПП ГЕРБ.

В професионалната си кариера е награждаван многократно. Сред отличията, с които е удостояван, са Международната награда на фондацията (Prix de la Fondation) на форума „Кран Монтана“ за усилията му и ангажимента в борбата с корупцията и организираната престъпност в България (2010 г.), награда от Европол за добро сътрудничество с българските служби за сигурност (2010 г.), Европейската награда „Бронзов бик“ от Асоциацията на данъкоплатците в Европа (2009 г.), Кавалер на Големия кръст на ордена „За заслуги на Италианската република“ (2009 г.), Почетна титла Командир на Ордена на Звездата на италианската солидарност (2006 г.), Почетен жезъл от генералния директор на полицията на Испания, Медал за бойно съдружие от заместник-директора на ФСБ на Русия, Почетен медал на френската полиция от името на Президента на Франция и от името на министъра на вътрешните работи, вътрешната сигурност и местните свободи, Кръст за полицейски заслуги с червена звезда от министъра на вътрешните работи на Кралство Испания, Награда за особен принос в развитието на тениса в България от президента на „Тенис Европа” Жак Дюпре (2012 г.), сертификати за благодарност за изключителен принос в борбата с наркотиците, организираната престъпност и корупцията, с фалшивото евро от Службата за борба с наркотиците (ДЕА) към Департамента на правосъдието на САЩ, от МВР и Генералната дирекция на Турската национална полиция, от директора на „Европол” Юрген Щорбек и др.

Народен представител от ПП ГЕРБ в 42-ото Народно събрание, избран за народен представител в 43-ото и 44-ото Народно събрание на Република България.

Министър-председател на Република България от 27.07.2009 г. до 21.02.2013 г. и от 07.11.2014 г. до 27.01.2017 г.

Избран за министър-председател на Република България на 4 май 2017 г. от 44-ото Народно събрание.“

Звучи прекрасно. Имаме си министър-председател, който протежава научна степен доктор, успешен бизнес с охранителна фирма зад гърба си и прочее.

Зад този блясък обаче остават всички скандали, някои оправдани с редица доказателства, а други – останали по-скоро слухове.

Скандали, повечето от които останали неразследвани. Други – разследвани, но без някакъв ефективен резултат.

Може би много хора са забравили за това как върху едно от гръцките издания на „Бай Ганьо“ погрешка бе сложен колаж на българския премиер.

Грешката може би все пак се оказва вярна.

Въпреки своята докторска степен министър-председателят не успява да се откъсне от образа на „народен човек“ вече повече от десетилетие.

Неговата байганьовска болест е в толкова напреднал стадий, че няма никаква надежда той да бъде излекуван.

Важното е повече да не допускаме тази грешка. Народният човек-байганьовец няма да „ни оправи“.

Оглеждайте се внимателно. И преценявайте. Духът на Бай Ганьо дебне от всеки ъгъл. Особено ако този ъгъл е политически.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: