Феноменът One Direction – последният призрак в историята на бойбандите

На няколки пъти започвах тази статия, но някак винаги изтривах всичко написано и си казвах, че може би ще я завърша друг път.

Преди четири дни One Direction, които макар и вече да се изявяват като солови изпълнители, отпразнуваха 10 години от своето създаване.

Четирима от общо петте някогашни члена на бандата публикуваха своите мисли по повод годишнината, а в официалния канал на групата в Youtube се появи видео с избрани моменти от активния период на One Direction.

Бе активиран и специален уебсайт – 10yearsof1d.com, на чиято платформа феновете могат да си припомнят цялата история на групата от 23 юли 2010 г. до разделянето им като банда и пътя на петимата като солови изпълнители.

Към 20:21 часа на 26 юли видеото, качено на 23 юли, има над 13,2 млн. гледания и над 2,2 млн. харесвания.

Спомням си, когато за пръв път разбрах за One direction. А от тогава сякаш е минала цяла вечност. Беше лятото на 2011 г., точно бях завършила 6-ти клас. Тогава регетонът все още не беше обладал целия свят, рап кралицата беше Ники Минаж, а не Карди Би, Джъстин Бийбър беше един от най-мразените хора на планетата, а не просто съпругът на Хейли Болдуин.

По това време повечето от нас не бяха чували все още за Инстаграм. Тик Ток не съществуваше, нямахме мобилни данни на телефона си, а най-голямото щастие беше да имаш инсталиран Temple Run, с който да се забавляваш по време на междучасията.

Наистина ми е трудно да повярвам, че всичко това е било реалност. Изглежда толкова далечно и някак сюрреалистично.

По същото време може би по-лошо от това да си почитател на Джъстин Бийбър бе това да си фен на One Direction.

Връщайки се назад във времето, не знам какво точно ме е накарало да стана част от онази група луди момичета, способни на всичко, за да защитят своите идоли, позната като „дайрекшънари“.

Поп музиката никога не е била моето нещо. Когато бях на 7 години, за пръв път съзнателно започнах да подбирам музиката, която слушам. Тогава за пръв път се влюбих и в творчеството на Guns N’ Roses. Така е и до днес.

One direction беше нещо съвсем различно. Фаза от живота ми, която не смятам, че е индивидуална, а по-скоро характерна за много момичета в тийнейджърска възраст.

Съдя по това от моята лична семейна история. Майка ми и нейният „Backstreet Boys период“. Баба и нейният „Beatles период“.

Може би ако следвах психология, щях да напиша дипломна работа на тема: „Генетично заложено ли е в нашата психика да проявяваме силно пристрастие към дадена бойбанда (или изпълнител) поне веднъж в живота ни?“.

Въпреки множеството критики (предимно от мъжката страна), с които One direction бяха засипвани, не може да се отрече, че те постигнаха успехи, на практика равняващи се с тези на много други популярни бойбанди и рок групи от миналото.

Макар днес да не откривам кой знае каква музикална стойност в репертоара на британско-ирландската банда, те със сигурност заслужават успехите си.

През 2013 г. One Direction стават най-печелившите музикални артисти за годината. Тогава корейските банди може и да не бяха завладели света все още, но конкуренцията далеч не беше малка.

През този период Тейлър Суифт, Ед Шийрън, Ариана Гранде, Кейти Пери, Риана, Джъстин Бийбър и Бийонсе също бяха във вихъра на кариерата си.

В периода, в който One direction препълваха стадионите по цялата планета, редица бойбанди се формираха, но и разпаднаха.

Не мога да кажа, че дори една от тях се доближи поне малко до славата на петимата от 1D.

Саймън Коуъл има усет за потенциални суперзвезди. Неведнъж го е доказвал. А One direction са може би най-яркият пример за неговия неоспорим талант.

Едва ли някой е вярвал, че 1D ще направят дългогодишна кариера като група по примера на някои ветерани в рок и метъл средите. Бойбандите са обречени да се разпадат. Рано или късно. В повечето случаи рано.

Защо?

Защото е изключително трудно да задържиш трима, четирима или петима вокалисти на едно място за толкова дълго време. Винаги ще има някой, който изпъква. Някой, който взима повече солови части. Някой, който е по-предпочитан от феновете.

Ето тук е голямата разлика с рок банди като Rolling Stones и Aerosmith например. В рок бандите всеки има своята роля. Един е вокалист, друг е на барабани, трети на бас китара.

При бойбандите ролята е само една. И тази една роля е поделена на няколко части. От това произлизат всички проблеми и именно там се пропуква стабилността.

Тръгва си един, после втори и накрая групата се разпада. В повечето случаи всички бивши членове правят опит за солова кариера. Рядко успяват всички. Един или двама успяват соло, но другите имат по-скоро посредствена кариера.

Така се случи и с 1D.

Хари Стайлс и Зейн Малик успяха да се откъснат от имиджа на „момче от бойбанда“ и да развият своя нов образ като солови изпълнители.

Разбира се, това не е учудващо, тъй като Хари и Зейн бяха най-разпознаваемите лица в групата. С най-ярка идентичност.

Лиам Пейн, Найл Хоран и Луи Томлинсън също продължават да градят своите солови кариери, но определено нямат славата на Хари и Зейн.

Лиам и Луи са ориентирани отново към поп жанра, като Лиам направи няколко колаборации с регетон звезди. Найл напомня на Ед Шийрън по стил на пеене и цялостен имидж, но точно защото „напомня“ на някого, а не е идентифициран с нещо специфично, му пречи да постигне много в соловото си развитие.

Парчетата, които Зейн пуска, не могат да бъдат идентифицирани с един музикален стил, но в тях можем да разпознаем поп, хип-хоп, реге мотиви. Специфичният му глас също спомага за неговата приемственост сред публиката.

Хари Стайлс може би се оказва най-успешен от всички петима. Той има и най-оригиналното звучене, както и поглед към музиката като изкуство.

Озаглавих статията „Феноменът One Direction – последният призрак в историята на бойбандите“, тъй като поне на мен не ми е известно след залеза на 1D да се е появила някоя друга толкова популярна и успешна бойбанда.

Може би ерата на бойбандите е дошла до своя край. А това, което е останало от нея, се е пренесло на другия край на света – в Южна Корея, където KPop истерията е в своята кулминация.

Пренебрежително е обаче да се смята, че корейските момчешки и момичешки банди са популярни само в Азия. BTS добиха световна слава и печелят редица престижни музикални награди през последните години.

Днес съм на 20 и времената, в които бях на 11-12 години и се вълнувах от животите на Найл, Хари, Зейн, Лиам и Луи изглеждат като от някое друго измерение.

Това обаче не означава, че пренебрегвам приноса, който е имал моят „One direction период“ за цялостното ми развитие.

Именно от създаването на така наречените fan fictions започнах да развивам уменията си в писането. Първият роман, който завърших на 13-годишна възраст, бе вдъхновен от точно такъв fan fiction.

Важното в живота е да се възползваме от всички позитиви, които би могла да ни донесе дадена ситуация.

И да не съжаляваме за изборите, които правим по пътя си.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: