Блокираният път – разделителна линия между смелостта и страха

Източник: Ванеса Николова

През последните няколко дни прочетох толкова много мнения по отношение на най-скорошната протестна тактика – блокирането на ключови пътища из цялата страна, че вече имам усещането, че се давя в горчилката от разделението на едно на теория общество, а на практика – едно дълбоко проядено негово подобие.

Неадекватни арогантни безделници ли са онези протестиращи, ситуирани на горещите точки на блокадата?

Неразумни ли са всички онези, които не са там, но подкрепят техните действия и идеи?

Истината е, че всяка една от страните в разразилия се обществен спор има своето право.

Но това по никакъв начин не опорочава действията на протестиращите.

С риск реториката ми да прозвучи преувеличено ще ви припомня едно популярно кредо, което твърди, че във войната и в любовта всичко е позволено.

Да, някои ще кажат, че в една демократична държава би следвало проблемите от всякакъв тип да се разрешават по мирен път.

Ако някой обаче смята, че България е демократична държава в най-чистия си вид, най-вероятно живее в голяма заблуда.

Демокрацията е сън, мираж, за който само ще мечтаем, ако вярваме, че с мирни протести, ненарушаващи спокойствието в заобикалящата ни среда, ще постигнем нещо.

В България, където от години доминира страхът от грозния, уродлив и невидим потисник в лицето на властта, окупирала държавата в различни направления, мирното протестиране ще бъде просто поредният отчаян вопъл за промяна.

Свидетели сме на една безпрецедентна наглост, която до този момент не сме виждали.

Ако върнем лентата назад и си спомним предсрочното прекратяване на предишните два мандата на ГЕРБ, ще забележим, че дори тогава те не са проявявали толкова висша форма на арогантност и наглост спрямо обществото ни.

Приятно ли ви е през ден да следите обиколките с джипката на министър-председателя?

Отива ли това поведение на човек, заемащ най-важния пост в държавата?

Разбира се, че не! А за всеки, който вярва в обратното, съжалявам искрено.

Някога да сте виждали подобни нискокултурни лайвчета във фейсбук на Ангела Меркел, Еманюел Макрон, Джузепе Конте, Марк Рюте, Педро Санчес, Сана Марин?

Няма и да видите. Защото не това е лицето на един човек, носещ такава отговорност върху плещите си.

Изисква се липсата на всякакъв срам за поведение тип „Баце Нанка“. Години наред потулени скандали, затворени усти и забутани в ъгъла улики, така че всеки да ги забрави, дори и най-злопаметните.

На хората обаче вече им писна да забравят.

Писна им да се примиряват, само защото простащината в управлението се е превърнала в едно досадно ежедневие.

„Не може малцинството да определя какво ще се случи с мнозинството“, каза вчера депутатът от ГЕРБ Александър Ненков.

Този лозунг се превръща в мото на управляващите, които усилено се опитват сякаш да убедят самите себе си, че недоволните граждани са само една шепа безумци, решили да изкажат свободно мнението си.

Това се оказва категорично грешно и го доказват дори социологическите проучвания, които толкова пъти са били подлагани под съмнение. Този път дори те не могат да бъдат подменени.

Вчера социолог, чието име за съжаление забравих, в студиото на „Лице в лице“ много ясно определи разликата между протестите от 2013 г. и тези от 2020 г.

Протестите през 2013 г. искаха оставката на правителството на Орешарски и категоричното отстраняване на БСП и ДПС от властта. Протестите от 2020 г. искат нещо много по-голямо. Те ясно казват на всички сегашни лица на българския политически елит: „Вие сте престъпници. Ние не искаме само оставка за вас, а и затвор“.

Забелязва се раздвижване в обществото, една тенденция на това нещата да се наричат с истинските им имена. Това до скоро беше меко казано налудничаво.

Държава не се управлява с всяване на страх и заплахи.

„Ако ни няма нас, всичко ще се срути.“

Не се безпокойте. България съществува от над 1300 г. Тя е била тук преди вас, ще бъде и след вас.

Абсолютен факт е, че блокираните пътища създават неудобства. Но трафикът в София не е по-приятен, дори когато Орлов мост не е блокиран.

Пътна мрежа, която не е в състояние да издържи все по-нарастващото столично население. Лоша координация на наземния градски транспорт. Изключителна натовареност на метрото в пиковите часове. Абсолютно липсваща пътна линия, която да осигурява безпроблемно придвижване на хората, които желаят да пътуват с велосипед.

Тези проблеми присъстват ежедневно в София, дори когато Орлов мост не е блокиран.

Държавата е блокирана от години. Блокирана е от некадърни, нагли и безскрупулни личности, на които им е време да се оттеглят.

Блокадата на Орлов мост е просто детска игра, която много хора целят да опорочат и да драматизират, превръщайки един протест в защита на демокрацията и върховенството на закона в древногръцка трагедия.

Трагедията, българската, я изживяваме всеки ден в продължение на години.

Време е спектакълът да приключи.

Главните действащи лица отдавна са изчерпали актьорския си потенциал, а публиката няма сили за повече аплодисменти.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: