Принстънският университет се разграничава от Удроу Уилсън – бил „расист“

28-мият президент на САЩ Удроу Уилсън е поредният заклеймен като „расист“ насред хаоса от нестихващите протести в страната.

Една от сградите в кампуса на престижния Принстънски университет, която до този момент носеше името на Уилсън, ще бъде преименувана.

Президентът на висшето учебно заведение заявява, че „расизмът на Уилсън е бил очевиден и прекален, дори в контекста на неговото време“, предава ВВС.

Удроу Уилсън е президент на САЩ в периода между 1913 и 1921 г.

Уилсън е този, който дава началото на организацията Общество на народите, което е историческият предшественик на ООН.

След края на Втората световна война Уилсън е удостоен с Нобелова награда за мир.

В официалното изявление на университетските представители се казва, че „расистките виждания на Уилсън го правят неподходящ за това сграда от кампуса на университета да носи неговото име“.

Нека припомним, че преди да преследва кариера в политиката Удроу Уилсън е бил президент именно на Принстънския университет.

Макар и да приемем, че Удроу Уилсън е имал „расистки“ проявления в своето управление и разбиране за света, изключително странен остава фактът, че до този момент явно това не е било проблем за ръководството на Принстън.

Странна е цялата „анти бяла“ вълна, която ни залива от всички сфери напоследък.

Защото това движение вече не е просто „черните животи имат значение“. Това движение започва да прилича на нещо като „белите животи нямат значение“.

Със заклеймяването на исторически личности, преименуването на продукти, храни и козметика и издигането на сълзливи лозунги фактът, че на Земята съществува видима за окото разлика между расите няма да бъде заличен.

Нито пък ще бъде заличена историята.

Проблемът не е в расизма, а в омразата. Защото омразата е навсякъде около нас. Но тя не води до нищо добро.

Може да го разберете от същата онази история, която непримиримо се опитвате да заличите.

Източник: ВВС

На днешната дата в космоса излита първата жена

Космосът днес е постижим.

Дори сме започнали да го приемаме за даденост.

Това проличава в безразличието на голяма част от обществата по света.

Някога обаче не е било така и хората са гледали с възхищение на всички, въвлечени в космическата програма.

Напредъкът в овладяването на космоса дължим и до голяма степен на Студената война, която принуждава САЩ и СССР да изпреварват времето.

На днешната дата се случва нещо, което за пореден път удря по самочувствието на американците.

А именно – след като СССР изпраща първия човек в космоса, на 16 юни 1963 г. от Байконур излита Валентина Терешкова.

Името на първата жена в космоса ще остане отпечатано в историята, а срамът от поредния провал на САЩ дълго ще горчи.

Може би единственият миг, в който американците ще почувстват леко облекчение, е по време на успешната мисия на „Аполо 11″.

Луната и до днес си остава „американската“ зона.

Полетът на Валентина Терешкова има за цел да проследи как реагира женското тяло в условията на космоса.

Тя заснема фотографии, поддържа дневник на полета и управлява ръчно апарата, когато е необходимо.

Докато е в космоса, Терешкова разговаря с тогавашния премиер Никита Хрушчов по съветското радио.

В доклад на съветската космическа програма от 1973 г. физическото състояние по време на полета на Терешкова и представянето ѝ се определят по-скоро като „задоволителни“, отколкото като „отлични“.

Терешкова прекарва в околоземна орбита 2 дни, 22 часа и 50 минути.

„Восток 6″ се приземявя на 19 юни 1963 г. на 7 км южно от Баево. На мястото към днешна дата има статуя на космонавтката.

Капсулата, в която е летяла Валентина, е изложена в музей в Корольов, в близост до Москва.

Любовта на един сръбски цар и неговата българска принцеса

Източник: Wikipedia, Paja Jovanović

От архива с мои статии във Vesti.bg

Любовта е неописуемо усещане, което ни връхлита тогава, когато най-малко го очакваме.

Подобно на онези летни бури, когато слънчевото и озарено небе бива помрачено от тъмни облаци, за които въобще не сме подозирали.

Приказката на един от най-великите царе на сръбската средновековна държава Стефан Душан и една красива българска принцеса – Елена Срацимир, е пример за вечната любов от митовете и легендите, оживяла в реалността.

Колкото и красива да е била тяхната история обаче, съвместният им живот не е бил подминат от ударите на съдбата.

Стефан Душан от дете се сблъсква със суровата страна на живота. Когато бива прокуден и заточен в Константинопол заедно с баща си Стефан Дечански и майка си – българската принцеса Теодора, той е принуден да порасне преждевременно.

Както във всяка една средновековна държава, така и в Сърбия борбите за престола са повече от ожесточени, а дядото на Стефан Душан е най-големият виновник за прогонването на сина си и внука си от родната земя.

Престоят в Константинопол показва на малкия Стефан истинската страна на неистовата борба за власт и колко подмолни могат да бъдат хората, дори и спрямо най-близките си.

Когато обаче през 1321г. умира дядо му крал Милутин, сръбското общество предприема изненадващ ход и подкрепя бащата на Душан – Стефан Дечански, да се възкачи на трона.

Тогава Душан променя напълно визията си спрямо бъдещето и започва да мечтае за деня, в който той ще управлява Сърбия.

Това все пак се случва след смъртта на неговия баща Стефан Дечански, около която дълго се спекулира и някои противници на Стефан Душан смятат, че той е организирал отравянето на собствения си баща.

Млад, красив, амбициозен и умен. Стефан Душан изглежда като перфектният владетел за сръбския народ.

Убеден в твърдението, че любовта и чувствата носят само неприятности, той не иска да мисли за брак и е сигурен, че никога няма да си позволи да се влюби.

Това обаче се променя, веднага щом среща българската принцеса Елена, която го пленява мигновено с красотата, сдържаността, умерената гордост и интелигентността си.

Двамата влюбени се женят на Великден – 19 април 1332г. в Скопие. Церемонията е организирана прекалено бързо, без излишно забавяне. Стефан Душан е искал да има Елена като своя съпруга, колкото се може по-скоро.

Царица Елена по нищо не наподобява дамите в средновековните дворци. Тя, освен любимата жена до Стефан Душан, е и неговата дясна ръка, а учудващо за всички в кралския двор, той ѝ позволява да взима решения в управлението и армията, нещо недопустимо за жените по време на Средновековието.

След пет години, в които Елена не дарява сръбския цар с наследник, ситуацията се утежнява. Стефан Душан обича все повече своята българска принцеса, но е подложен на външен натиск.

За щастие на всички царицата забременява и ражда бъдещия сръбски цар – Стефан Урош V.

Стефан Душан е може би най-успешният сръбски владетел. Той успява да си спечели титлата „цар”, еквивалент на император, и разширява границите на сръбската държава.

Своята любима царица Елена обича до самия край. В писмени извори от този период цар Стефан Душан казва за българската принцеса: „Тя е царицата на моето царство”.

Това, което Елена е успяла да постигне, е изключително. За повечето принцеси и кралици от Средновековието не се знаят дори имената им, нито от какъв род са произхождали.

А царица Елена е успяла да постигне много повече от това. Изненадващата смърт на царя през декември 1355г. обаче я сломява.

Тя се замонашва и помага в управлението на своя син Стефан Урош, но става свидетел на това как държавата малко по малко се разпада, защото ѝ липсва безпрецедентната дързост на Стефан Душан. Елена надживява сина си с четири години, след което земният ѝ път приключва.

Българската принцеса ще бъде запомнена с това, че единственият човек, пред когото Душан Силни някога е скланял глава и е изпитвал слабост, макар и от любов, е била тя.

Източник: Велике српске љубави – Жижа Рaдивојевић

Гавра с паметниците на Христофор Колумб в САЩ

Напрежението в САЩ продължава да се разгаря, като през последните дни протестиращите са вдигнали мерника на историческите паметници из страната.

През изминалите часове статуи на Христофор Колумб биват опозорявани на различни места на територията на САЩ.

До този момент официално са регистрирани три случая на посегателство срещу паметници на европейския откривател.

Една от статуите е била хвърлена в езеро, друга е била обезглавена, а трета – съборена на земята.

Колумб може и да се смята за откривател и светъл ум от европейците, но от другата страна на океана определено образът му далеч не е приветлив.

В САЩ (а и в Латинска Америка) Колумб е оприличаван на тиранин и убиец.

Ето защо през последните години в много щати Денят на Колумб (12 октомври) бе преименуван като Ден на индианското население.

Христофор Колумб може да няма общо с исканията на чернокожите в САЩ, но по техни думи действията срещу паметниците на откривателя са като знак на солидарност с индианското население в САЩ.

Може би процесите, които в момента протичат на територията на северноамериканската страна, са естествени.

Може би това е резултатът от продължително наслагване на напрежение на расова и етническа основа.

Явно да събереш толкова различни хора от различни раси, етноси и националности не сработва по желания начин.

Може би не сме готови за подобен тип съжителство, макар и да се наричаме общество на глобализацията и мултикултурната действителност.

Наскоро прочетох една футуристична книга („През Вселената“ на Бет Ревис), в която се изреждаха трите причини за конфликти на Земята.

Първата беше свързана с разликите между обществата, включително раса, религия и прочее.

Третата се отнасяше до индивидуалното мислене. До способността да не се подчиниш, да имаш свое мнение (подкрепено с валидни аргументи), да не те е страх да се опълчиш (но не с наподобяващо животинско поведение).

Сякаш колкото повече се „дигитализира“ животът ни, толкова по-кухи и по-лесно манипулируеми ставаме. (И с доста по-високо самочувствие, което е най-комичното в случая.)

Любопитно ми е дали всички днешни „бели“ протестиращи ще подтикват децата и внуците си към същите действия след 50 години, когато белият расизъм може би ще е на дневен ред.

Защото, както добре знаем населението в Европа прогресивно намалява, а това в Централна Африка и Югоизточна Азия се увеличава.

През 2050 година Нигерия ще е третата най-населена държава в света с население, наброяващо 400 млн. души.

Само да припомня какво е значението на думата „расизъм“ в тълковния речник: Антинаучна теория, която дели расите (и националностите) на висши и низши, на пълноценни и непълноценни въз основа на физиологичните им особености, като по този начин оправдава насилието, господството на едните над другите.

Расист не те прави това, че изразяваш мнението си, което не се съвпада с масовото.

Расист не те прави това, че не приемаш прекрачването на някои граници.

Както и не означава, че не си расист, ако слагаш хаштагчета #blacklivesmatter и се хвалиш колко широкоскроен си.

Проблемът вече не е ограничен само до разделяне на хората по цвят на кожата и прочее.

Всичко, което се случва в момента, включително и пандемията от Covid-19, е един тест за това дали заслужаваме да се наричаме „хомо сапиенс“ („разумен човек“) или разумът вече никакъв го няма.

Забелязвам много младежи от Европа, които имат желанието да застават зад каузи.

И в това няма нищо лошо.

Но недейте сляпо да вярвате на всичко, което виждате в медиите и в социалните мрежи. Вие не сте част от американското общество, за да усетите на собствения си гръб процесите, които протичат там.

А четейки американски медии и наблюдавайки как изричат „европейски“ (по повод Христофор Колумб) с погнуса и дори доза превъзходство, имам усещането, че са забравили, че са потомци именно на тези „европейци“.

Да, Колумб може и да е бил гадняр. И днес имаме много такива, които взимат важни решения за нашето бъдеще и това на децата ни.

Не ровете в историята, защото нея не може да промените.

И дори да унищожите всички следи, останали от миналото, няма да постигнете нищо съществено.

Гледайте напред към бъдещето и търсете промяната там.

Така би направил един усъвършенстван хомо сапиенс. А не едно негово безполезно дефектно копие.

HBO сваля „Отнесени от вихъра“ от платформите си заради протестите в САЩ

Източник: Pinterest

Протестите, които от САЩ се пренесоха и в други части на света, започват да засягат все повече сфери от живота ни.

На фона на това получаваме поредната новина.

HBO Max сваля временно хитовия филм от 1939 г. „Отнесени от вихъра“ от платформите си.

Причината за това решение са протестите, разразили се вследствие на убийството на афроамериканеца Джоржд Флойд от полицейски служител в американския град Минеаполис.

„Отнесени от вихъра“, който разказва за любовта между Скарлет О’Хара и Рет Бътлър и историята им, развиваща се по време на Гражданската война в Америка, е една от най-обичаните кино класики.

Напоследък обаче продукцията предизвиква все повече противоречиви мнения поради екранизирането на чернокожите в образа на роби (каквито все още е имало по време на Гражданската война).

С нарастващото напрежение през последните две седмици противоречията се задълбочават все повече.

Говорителят на HBO Max съобщи, че щом филмът се завърне на платформите им, той ще е „придружен от дискусия върху историческия му контекст“.

Премахването на „Отнесени от вихъра“ от платформите на HBO Max се случва малко след изказване от страна на сценариста на „12 години в робство“ Джон Ридли, в което той изрично помоли отговорните лица да предприемат това действие.

„Това е филм, който възхвалява довоенния Юг. Това е филм, който не игнорира ужасите от робството, но и се концентрира върху едни от най-популярните стереотипи за цветнокожите“, споделя Ридли.

Правилно ли е според вас решението на HBO Max?

Източник: CNN

Най-добрите роли на Джони Деп през годините

Любимият на мнозина капитан Джак Спароу днес празнува своя рожден ден.

Джони Деп е интересен феномен в киното. На пръв поглед ролите му могат да се сторят несериозни на някого, решил да сравнява изявите му с негови съвременници като Брад Пит и Том Круз.

Някой би изтъкнал в подкрепа на аргументите си липсата на витрина с престижни статуетки, но трябва да се съгласим, че „Оскар“-ите във всекидневната не са доказателство за актьорски талант.

Много актьори, носители на „Оскар“, са отдавна забравени или дори още по-зле – никога не са били помнени.

По случай 57-ия рожден ден на Джони Деп ще си припомним някои от най-добрите му роли.

Като добявам следното уточнение: „добри“ в смисъла на тяхното социално и културно влияние и отпечатъка, който са оставили не сред кино критиците, а предимно сред зрителите.

Защото волята на публиката в крайна сметка е от най-голямо значение.

Лудият Шапкар в „Алиса в страната на чудесата“ (2010 г.)

Превъплъщението на Деп в режисираната от Тим Бъртън екранизация няма нищо общо с комичната представа от анимационните версии на историята.

Деп придава необходимите дух и дълбочина на образа, който иначе би изглеждал нелогичен и дори досаден.

Вместо повърхностното комично представяне на Лудия Шапкар получаваме едно по-зловещо, мистично и възбуждащо любопитството представяне от страна на Деп.

Ишабод Крейн в „Слийпи Холоу“ (1999 г.)

„Слийпи Холоу“ е поредното доказателство за безупречната съвместна работа между Деп и Бъртън.

Образът на Ишабод Крейн сякаш е изрядно обрисуван за Джони Деп, който убедително пресъздава неговата чудновата натура.

Дори и онези, които не са привърженици на жанра на ужасите, биха оценили високо това превъплъщение.

Едуард Д. Ууд Джуниър в „Ед Ууд“ (1994 г.)

Поредната съвместна работа между Тим Бъртън и Джони Деп, която завършва с успех.

Сандс в „Имало едно време в Мексико“ (2003 г.)

Това е една от по-малко популярните роли на Деп, но определено не малко значима.

Образът на агент на ЦРУ несъмнено му приляга.

Едуард в „Едуард Ножиците“ (1990 г.)

„Едуард Ножиците“ е първият съвместен филм на режисьора Тим Бъртън и Джони Деп.

Това е продукцията, която изстрелва и двамата на върха в Холивуд.

Идеята за това чудато съзнание – мъж с нощици вместо ръце, смесено с неговата блага природа и голямо сърце, вълнува зрителите по света.

Тази роля може би ще остане завинаги като една от най-знаковите за американския актьор.

Капитан Джак Спароу в „Карибски пирати: Проклятието на Черната перла“ (2003 г.)

Образът на капитан Джак Спароу е този, с който публиката свързва Джони Деп най-много.

Това е несъмнено най-популярната и най-комерсиална роля на Деп, но това не я омаловажа по какъвто и да е начин.

Да, факт е, че качеството на продукциите от поредицата намалява прогресивно.

Но първият филм от серията непременно е единствен по рода си.

Пожарникари спасиха лисиче, заклещило се в колело

Източник: Twitter

Британски пожарникари спасиха бебе лисиче, заклещило главата си в ръждясало колело.

Спасителите са разрязали колелото и са освободили лисичето невредимо този уикенд.

Процедурата е протекла без проблем и животинчето е останало невредимо.

В Туитър от пожарникарската служба казват, че след спасителната акция лисичето е „избягало, наслаждавайки на остатъка от вечерта“.

Лисиците са често срещани в градския британски пейзаж.

Не е необичайно да бъдат забелязани да се разхождат из градските улици.

Източник: CNN

Длъжници сме на океаните. Как да им помогнем?

Вчера си говорихме за последните данни, според които глобалното затопляне не е забавило своя ход въпреки кризата с Covid-19.

Днес темата отново е свързана с опазването на околната среда.

На 8 юни отбелязваме Световния ден на океаните.

Именно замърсяването им е една от главните причини, които задвижват климатичните промени към все по-застрашаващи нива.

На днешния ден ще си припомним за всичко, което дължим на тях и по какъв начин можем да помогнем за тяхното опазване.

Въздухът, който дишаме

Горите често са наричани белите дробове на Земята, но знаете ли, че микроорганизмите в океаните произвеждат повече от половината кислород в атмосферата ни?

Океаните и организмите, които ги обитават, абсорбират около 1/4 от емисиите на въглероден диоксид, които отделяме.

Това спомага за известно забавяне на процесите по глобално затопляне. Но всяко нещо си има цена.

Абсорбирайки СО2, океаните повишават своята киселинност. Към днешната дата океаните са с най-високи нива на киселинност поне за последните 800 000 години.

Тази киселинност вреди на морските видове, включително планктони и корали, чиито черупки и скелети са изградени от калциев карбонат.

Ето още една причина, която доказва колко важно е да намалим емисиите на СО2 в атмосферата.

Гориво за света

Вятърната, водната и приливната енергия имат потенциала да ни набавят възобновяема енергия, която да замени използването на полезни изкопеми.

Океаните са един от основните източници на полезни изкопаеми, като повече от 1/4 от залежите на нефт и природен газ се намират там.

Всяка година обаче хиляди тонове нефт се разливат в океаните.

Причините за това са много, включително аварии с добивни централи и инциденти с кораби.

Тези разливи могат да бъдат смъртоносни за живота в океанските води.

След един подобен разлив може да отнеме десетилетия, докато екосистемата в близкия район се възстанови.

Прогноза за времето?

Океаните заемат около 70% от земната повърхност. Ето защо ролята им във формирането на климата е огромна.

Океаните регулират температурите, така че да не са нито твърде високи, нито твърде ниски, а изпаренията от повърхността им пътуват дълго, докато се изсипят някъде под формата на дъжд.

Абсорбирайки топлината, океаните са един своеобразен буфер срещу глобалното затопляне.

Повече от 90% от затоплянето на Земята, случило се през последните 50 години, е на територията на океаните.

От това следва повишаване на нивата на водите по света, което застрашава крайбрежните градове на много места.

От топлината в океана страдат и видовете, които го обитават.

Богатство и разнообразие

До този момент учените са установили общо 250 000 животински видове, които обитават Световния океан.

80% от океаните не са изследвани, което кара експерти да прогнозират, че 9 от 10 видове все още не са открити.

Замърсяването обаче вреди неописуемо много на живота във водите.

Милиони тонове пластмаса се озовава в океаните всяка година.

Това нарушава биоразнообразието и стабилността на екосистемата безмерно много.

Храна за човечеството

В световен мащаб около 15% от протеина, който си набавяме, се дължи на морски видове.

Днес консумацията на морска храна е два пъти повече в сравнение с 1970 г.

Масовият риболов обаче също застрашава баланса в океанските екосистеми.

Бракониерството е друг сериозен проблем.

Тук можете да подпишете петиция, която се обръща към световните лидери, адресирайки проблема със замърсяването на океаните.

Източник: CNN, World Oceans Day

Сърфист почина в Австралия след нападение от голяма бяла акула

Източник: Surf Life Saving NSW

60-годишен мъж е починал в неделната утрин в Австралия след ухапване от голяма бяла акула, съобщават местните власти.

Мъжът от Куйнсленд е бил нападнат, докато е сърфирал на плаж на северното крайбрежие на щата Нов Южен Уелс.

Сигналът за инцидента е подаден малко след 10:00 часа сутринта местно време.

Докато чакат пристигането на спасителните екипи, няколко сърфисти помагат на пострадалия, като го отвеждат до брега.

60-годишният сърфист е получил ухапване на задната част на бедрото. На брега той е получил необходимата първа помощ, но въпреки това е издъхнал на място.

Плажът, край който се е случил инцидентът, както и близките такива, ще бъдат затворени за 24 часа.

Екип от полицейски служители и биолози обхождат района.

Дронове, хеликоптери и екипи с джетове са били мобилизирани да проследят пътя на акулата.

Местните власти разпространиха кадри с хищника, заснети от въздуха.

Именно разполагайки с тези данни, както и имайки предвид раната на 60-годишния мъж, експерти установяват, че нападателят е голяма бяла акула с дължина от около 3 метра.

Това не е първият подобен инцидент в Австралия от 2020 г.

През януари гмуркач бе нападнат от голяма бяла акула край южните брегове на западното австралийско крайбрежие. През април мъж бе убит от акула в близост до Големия бариерен риф.

Източник: CNN

Най-топлият месец май в историята. Има ли връщане назад?

Терминът глобално затопляне може и да се превърне в най-използваното словосъчетание на столетието.

И макар пандемията от Covid-19, нарастващото напрежение от протестите в САЩ и страховете от икономическа криза да завладяват вниманието на хората, климатичните промени няма как да бъдат паузирани.

Насред потока от новини до нас достига поредното притеснително заключение.

Изминалият май месец е бил най-горещият май в историята.

А в Сибир ситуацията е най-притеснителна. Там температурите са били с 10 градуса по Целзий над средните за този период.

В глобален мащаб температурите през май са били с 0,63 градуса по Целзий по-високи спрямо периода 1981-2010 г.

Средните температури на планетата се доближават до онези нива, за които световните организации предупреждават, че е опасно да достигаме.

Повишаване на средната годишна температура на планетата с 1,5 градуса в сравнение с прединдустриалните нива би довела до драматични последици.

В момента затоплянето се оценява на 1,26 градуса. Което означава, че по-малко от 0,3 градуса ни делят от този предел.

През последния период от 12 месеца Европа е била малко по-хладна от обикновеното, но в други географски райони ситуацията далеч не е розова.

Както вече споменахме, в Сибир положението изглежда най-притеснително. Нека си припомним и огромните горски пожари от миналото лято там.

Тази седмица руският президент Владимир Путин обяви бедствено положение в сибирския град Норилск, след като 20 000 тона гориво се разляха в близката река вследствие на авария в електроцентрала.

Местни експерти отдават аварията на топящия се пермафрост.

Нивата на токсични вещества в реката са надвишили хиляди пъти допустимите стойности.

Две трети от територията на Русия лежи върху пермафрост (вечно замръзнал пласт почва), който бавно се топи.

Изминалата зима бе най-топлата в Русия да последните 140 години, от когато се води статистика.

Има ли място за оптимизъм?

Не точно. Колкото и да ви убеждават в обратното всички антиваксъри, „мразим Бил Гейтс“ протестъри и „да се маха тая Грета Тунберг“ тип хора.

Да, глобалното затопляне е натурален процес в природата. Но безмерната алчност и лакомия на хомо сапиенс прави нещата стотици пъти по-болезнени.

Но нали ние „някак ще я избутаме“. Защо е нужно да мислим за следващите поколения, които ще видят истинските последици от глобалното затопляне?

Никой няма насила да ви кара да консумирате по-малко месо, да ограничите пластмасата в ежедневието си и да пътувате възможно най-малко със самолет.

Това е въпрос на личен избор.

Лицемерно е обаче да се отрича това, което е очевидно за всички.

Човечеството така или иначе ще трябва все някога да се изнесе от Земята, ако иска да оцелее.

Глобалното затопляне е най-дребната капка в океана от опасности, които застрашават планетата ни.

През следващите стотици хиляди, милиони години предстоят вероятни сблъсъци с астероиди, изригвания на супервулкани, смяна на магнитните полюси и най-далечното, но сигурно – превръщането на Слънцето в червен гигант.

Последното ще остави от Земята една огнена топка, а може би само пепел.

Това обаче не означава, че не трябва да ни пука и да живеем така сякаш всичко, постигнато от поколенията и цивилизациите преди нас, е било напразно.

Източник: CNN