Музикални истории: Да създадеш световен хит на шега

Източник: Youtube

Може би неведнъж сте чували истории за това как едни от най-революционните научни открития са се случвали съвсем случайно.

В най-неочаквани моменти идеята просто идва, материализира се пред погледа ти и в този кратък отрязък от време съзнанието ти буквално пише нова глава в историята.

Подобни неща не са рядкост и в света на музиката. Редица хитове са се раждали в най-необикновени ситуации, а често – дори на шега.

В дебютния материал от поредицата „Музикални истории“ ще разгледаме историята зад създаването на едно от най-популярните рок парчета от 80-те години на миналия век.

Мелодията на „Sweet Child O’Mine“ – песен на американската хардрок банда Guns N’ Roses, е разпознаваема от малки и големи, независимо от отношението им към конкретния стил музика.

„Sweet Child O’Mine“ продължава да звучи на всяко парти 32 години след своя дебют.

Китаристът на Guns N’ Roses – Соул Хъдсън, по-популярен с псевдонима си Слаш, се смята за първоизточникът на мелодията към парчето.

По думи на самия Слаш той просто се е упражнявал на китарата, свирейки случайни ноти, наподобяващи „циркова мелодия“. Случката се развива в къщата на групата в Калифорния, когато Слаш и барабанистът на групата – Стивън Адлър, си правят джем сешън и според китариста всичко е било на шега.

Когато чува рифа на Слаш, вторият китарист на Guns N’ Roses – Изи Страдлин, го моли да го изсвири отново. В рамките на час „цирковата мелодия“ на Слаш вече има съвсем различен облик. Адлър се включва на барабаните, Дъф Маккагън допринася с рифове на бас китара.

През цялото това време вокалистът на бандата – Аксел Роуз, се намира на горния етаж. Чувайки музиката, Роуз започва да пише лириките към мелодията. Завършва ги на следващия ден.

Ако някой се чуди на кого са посветени сърцераздирателните думи в парчето, отговорът е Ерин Евърли – тогавашната приятелка на Аксел Роуз, която взима участие и във видеоклипа към песента.

Докато записват „Sweet Child O’Mine“ в студиото, момчетата от бандата добавят соло, изпълнено от Слаш, както и необичайната „развръзка“ в песента, която също се получава съвсем случайно.

Задавали ли сте си въпроса какво означават следните думи в самия край на парчето: „Where do we go now?“. Чудейки се как да завършат студийния запис, Аксел Роуз започва да повтаря този въпрос: „Какво правим сега?“ (буквален превод: „Къде отиваме сега?“).

В крайна сметка решават да включат това в записа. Днес именно тази част от песента е една от най-емблематичните.

„Sweet Child O’Mine“ несъмнено е един от най-големите хитове на бандата. През октомври 2019 г. видеоклипът към парчето в платформата YouTube достигна 1 млрд. гледания.

Песента неведнъж е включвана в престижни класации. Тя заема трето място в класацията за 500-те най-добри песни на Blender, 198-мо място в 500-те най-велики песни на всички времена на Rolling Stone, 37-мо място в 100-те най-добри солота на китара на Guitar World и прочее.

„Sweet Child O’Mine“ е единствената песен на Guns N’ Roses, която оглавява класацията на сп. „Билборд“ – Hot 100 Chart, в САЩ.

А вие харесвате ли тази песен?

10 любими български думи

Източник: Ванеса Николова

Днес отбелязваме един от най-светлите празници в календара. Възхваляваме създаването на славянската писменост и отдаваме благодарност на всички будни умове, които са пазили традициите на българския език през вековете.

По случай празничния 24 май подбрах кратък списък с едни от любимите ми български думи.

А кои са вашите?

1. Слово

Първата дума, която се появава в ума ми, когато се сетя за днешния празник. Слово може да бъде синоним на дума, реч, език. Слово се е казвала и буквата от глаголицата, която съответства на буквата „с“ в кирилицата.

2. Благодаря

Да не забравяме, че „мерси“ не е българска дума, макар че се е вкоренила дълбоко в разговорната ни реч. Благодаря е една от любимите ми български думи поради благозвучието си и смисъла, който носи. Колкото повече благодарим за малките радости, които ни носи животът, толкова повече те ще идват при нас.

3. Обич

Обич, не любов. Любовта често пъти е интензивна, но краткотрайна. Обичта е друг вид усещане, което свързваме с грижа, топлина, доверие, искреност. Обич за мен е една от най-красивите български думи. Тя описва едно усещане отвъд материалното и плътското.

4. Молитва

Молитва. Към това, в което вярваме, независимо дали е някакво божество, върховна сила, Вселената или просто енергия, на която все още не сме дали име.

„О, мой боже, правий боже!

Не ти, що си в небесата,

а ти, що си в мене, боже –

мен в сърцето и в душата…“

– „Моята молитва“, Христо Ботев

5. Утеха

Този списък се превръща в нещо като учение за морала и добродетелите, които трябва да проявяваме в битието си. Утеха. Прекрасна дума с прекрасно значение. Понякога единственото, което ни трябва е някой, който да ни даде утеха.

6. Буря

Зарядът, с който е наситена тази дума, сякаш ни подготвя неосъзнато за нейното значение. Бурите присъстват в живота на всеки, независимо дали в пряк или преносен смисъл. Важно е да не ги приемаме драматично. Колкото и да са опостушителни, дори и те не продължават завинаги.

7. Вселена

Моят фаворит. Вселената е всичко обозримо и необозримо. Всичко, което сме, и не сме.

8. Уют

Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне

и тихи пазви тиха нощ разгръща

да приласкае скръбни и нещастни.

Кат бреме хвърлил черната умора,

що безутешни дни ти завещаха –

ти с плахи стъпки да събудиш в двора

пред гостенин очакван радост плаха.

Да те присрещне старата на прага

и сложил чело на безсилно рамо,

да чезнеш в нейната усмивка блага

и дълго да повтаряш: мамо, мамо…

Смирено влязъл в стаята позната,

последна твоя пристан и заслона,

да шъпнеш тихи думи в тишината,

впил морен поглед в старата икона:

аз дойдох да дочакам мирен заник,

че мойто слънце своя път измина…

– „Да се завърнеш в бащината къща“, Димчо Дебелянов

9. Жар

Свързвам жарта с непреклонния български дух и мистичните танци на нестинарите. Думата жар носи магичното усещане за нещо древно, антично.

10. Хубост

Винаги съм предпочитала думата „хубост“ пред „красота“. Мотивите ми са същите както при обич и любов. Експерти твърдят, че за пръв път думата се появява някъде през 17-и век под формата на прилагателното „хоубавъ“. Произходът на думата се проследява в персийския, където значението ѝ се свързва с добродетелен, добър, изкусен.

Ще дойде ли краят на света, ако костенурките изчезнат?

От 2000 г. насам на всеки 23 май светът отбелязва Световния ден на костенурката. С какво тези създания са толкова важни за биологичния баланс на нашата планета и до колко заплахата от изчезването им може да навреди на живота ни? Днес ще обърнем внимание в дълбочина на тази тема.

Костенурките са едни от най-древните животински видове, които населяват Земята. Експерти твърдят, че тяхното съществуване датира 200 млн. години назад във времето, което означава, че те са бродели по повърхността на планетата ни заедно с динозаврите.

Масово костенурките са смятани за едни от най-спокойните и лениви животни. Те обикновено са и предпочитаният домашен любимец за много малчугани из целия свят.

Зад привидно спокойната им и мъдра осанка обаче се крие енергична и жизнена натура, която спомага за постигането на баланс между цели екосистеми.

Разделяме костенурките на няколко отделни вида. Първият от тях е изцяло сухоземен. Неговите представители обитават единственото сушата и не плуват. Вторият вид са такива, които могат да плуват. Тях често описваме с общото название земноводни. Има и трети вид, които обитават сладки води.

През последните години се наблюдава обезпокоителна тенденция по намаляване на популациите на костенурки из целия свят. Това логично поставя въпроса: какво би се случило, ако те изчезнат като вид?

За пример: в периода между 2004 и 2014 г. популацията на пустинната костенурка в щатите Калифорния, Невада и Юта е намаляла с 37%. Този вид е обявен като застрашен от изчезване.

Проведено научно изследване доказва, че в модерната епоха на човешки възход 61% от 356-те вида костенурки или са изчезнали, или популациите им са намалели драстично.

Сред основните фактори, които влияят негативно върху този животински вид, са бракониерството, климатичните промени и умишленото унищожаване на техните хабитати от страна на хората.

Костенурките може и да са надживели динозаврите, „но те нямат време да еволюират, за да се предпазят от това да бъдат сгазени на пътя“. Това казва професор Уит Гибънс от университета в Джорджия.

Е, какъв би бил светът без костенурки?

Или може би трябва да се попитаме как би ухаел един свят без костенурки.

Костенурките ни вършат изключително огромна услуга, като разчистват мъртвата риба от реките и езерата по земното кълбо.

„Те не носят вреди, а вършат много добрини“, споделя професор Гибънс.

Костенурките освен това подсигуряват подслон на много други животински видове. Хралупите им осигуряват дом на зайци, рисове и пещерни сови.

Костенурките допринасят за баланса между водния и земния свят. Те са наричани и „биоинженери“ поради редица свои поведенчески характеристики. Например: когато една костенурка се нахрани с диви ягоди, след което изхвърли фекалиите си заедно със семената от диви ягоди на няколко километра разстояние, тя натурално допринася към обогатяването на околната среда.

Загубата на костенурките като вид би навредило на културата и психологията на редица общества, в които костенурката се издига на пиедестал.

Според експерти това, което можем да направим, е да не взимаме диви костенурки у дома, а по-скоро да се обръщаме към сертифицирани зоомагазини или приюти. Определено имаме много работа и с бракониерството и незаконната търговия на тяхното месо.

Да, светът най-вероятно ще продължи да съществува и без костенурки. Но струва ли си да ги жертваме за задоволяването на нашите повърхностни човешки нужди? Аз не вярвам в това.

Източник: Nat Geo

„Не съм се родила красива. Родила съм се себе си“

Източник: Instagram, @naomi

На днешната дата своя 50-и рожден ден празнува едно от най-разпознаваемите лица в света на модата – Наоми Кембъл.

Кембъл е един от най-емблематичните супермодели на 90-те години на миналия век. Освен с красотата си обаче Наоми неведнъж е привличала общественото внимание към себе си и с провокативното си поведение.

Тя е дива, непокорна и самоуверена. Някои биха я нарекли арогантна и дори непристойна, но други биха открили в нейно лице модел за подражание.

Днес ще си припомним десет нейни реплики, които изцяло описват характера и нагласата ѝ спрямо живота.


„Печеля много пари и си струвам всеки цент.“

„Не спазвам диети. Пуша. Пия от време на време. Не тренирам.“

„Дали съм властна? Безсъмнено. Не обичам да губя и ако някой ми каже „не“, ще намеря начин да получа своето „да“.

„Не мисля, че съм родена красива. Родена съм себе си.“

„Да си силно страстен по отношение на нещо не означава, че трябва да бъдеш гневен.“

„Предизвикателство е да гледаш как хората могат да променят начина, по който изглеждаш. Харесвам думи като трансформация, промяна и хамелеон. Защото думата, която мразя, е предсказуем.“

„Трябва да правиш грешки. По този начин учиш истински и по този начин функционира светът.“

Никога не съм се страхувала да моля за помощ.“

„Всеки има характер. Характерът е емоция.“

„Не се притеснявам от числата. Не се страхувам от възрастта.“


Източник: Guest of a guest

Първият човек, който прелетя над Атлантическия океан

Пътуването със самолет се е превърнало в толкова близка до бита ни дейност, че вече е трудно да си представим летенето като нещо извънредно необичайно.

Само преди почти един век обаче нещата съвсем не са изглеждали по този начин и именно затова името на Чарлз Линдберг и до днес е едно сред най-боготворените в сферата на авиацията.

Чарлз Линдберг е и един от най-големите вдъхновители на първия човек, стъпил на Луната – Нийл Армстронг.

Авиацията е отвела хората до далечни места извън пределите на нашия дом – Земята. Стремежът към летене, откъсване от земната повърхност и покоряване на нови хоризонти е сякаш вграден в човешкото ДНК. Но за да посегнеш към изпълняването на този копнеж, несъмнено се изисква доста смелост, а в някои случаи – дори малко лудост.

Чарлз Линдберг се ражда през февруари 1902 г. в американския щат Мичиган, но детството си прекарва предимно в Минесота. Бащата на Чарлз е адвокат и конгресмен. Това обаче не му пречи да се устреми към кариера в авиацията. Любовта към летенето е по-категорична от всичко друго в живота му.

Линдберг получава образование в няколко авиационни колежа, сред които и едно от военните авиационни училища в щата Тексас.

Идеята за провеждането на полет без кацане над Атлантическия океан идва, след като нюйорският бизнесмен Реймънд Ортег предлага награда от 25 000 долара (369 000 долара към днешна дата) на този, който прелети успешно разстоянието между Ню Йорк и Париж.

В началото на май 1927 г. Линдберг вече се подготвя за своя полет, когато от Европа идва тревожна новина. На 8 май самолетът на френския пилот, участвал в Първата световна война – Шарл Нюнгесе, и неговият навигатор Франсоа Коли изчезва някъде в небето над Ирландия. Двамата французи не успяват да изпълнят предизвикателството, срещу което Линдберг предстои да се изправи няколко дни по-късно.

Полетът на Линдберг се отлага с няколко дни поради лоши атмосферни условия, но на 20 май 1927 г., в 7:52 местно време той излита от Лонг Айлънд и се насочва на изток. Линдберг изминава 5800 км за общо 33,5 часа. На 21 май, в 22:24 минути той каца успешно в близост до Париж, като по този начин поставя началото на едно светло бъдеще за авиацията.

Само в рамките на няколко часа Линдберг се превръща в национален герой. От двете страни на океана.

За пилота предстоят много срещи с хора из целия свят, които ще гледат към него със страхопочитанието, което след време ще изпитват към Гагарин, Шепърд, Армстронг. По време на едно от тези пътувания – в Мексико, той среща своята съпруга Ан Мороу. Чарлз и Ан споделят освен любовта един към друг и любовта към авиацията. Сватбата им се състои през май 1929 г.

В живота обаче след слънчевия светъл ден пристига и зловещата и мрачна нощ. Нещастието спохожда Ан и Чарлз през 1932 г., когато двегодишният им син бива отвлечен от дома им в Ню Джърси. Няколко дни по-късно детето е открито мъртво.

Случаят добива световна популярност. Виновникът е намерен и осъден на смърт, а Ан и Чарлз решават да заминат за Европа, където да открият бленуваното спокойствие и душевен мир.

Двамата съпрузи прекарват известно време във Великобритания, след което заминават за Германия, където са приети като приятели на Третия райх. В този период започват да се появяват критики срещу личността на Линдберг, според когото нацистка Германия е единственият стабилен елемент в Европа, който може да се противопостави на СССР.

Ан и Чарлз се завръщат в САЩ малко преди началото на Втората световна война, а Линдберг се превръща в един от най-ревностните поддръжници на вярването, че страната му не бива да се включва в конфликта.

Със своите изказвания по отношение на разгарящата се война Линдберг си навлича гнева и на действащия американски президент Франклин Рузвелт. Именно изострените отношения с Рузвелт отнемат възможността на Чарлз да защитава честта на страната си във войната. Линдберг обаче успява да допринесе за американската победа в ролята на цивилен, със своите безпрецедентни технически познания.

След войната Чарлз и Ан живеят известно време в Кънектикът, след което се местят на Хаваите. Двамата имат общо четири деца.

Линдберг е носител на редица награди, сред които и Медал на честта за полета си от 1927 г. Той е и автор на няколко книги, една от които – „Духът на Сейнт Луис“, му носи престижната награда „Пулицър“.

Най-важната награда за Линдберг обаче несъмнено е любовта на хората, която не стихва въпреки противоречивото му поведение в периода преди и по време на Втората световна война.

Неговият подвиг вдъхновява едно момче от Уапаконета, Охайо, което след време ще се превърне в първия човек, стъпил на Луната.

Може би това е нещото, към което трябва да се стремим в живота си. Да бъдем вдъхновители. Да живеем така, че действията ни да мотивират следващите поколения да продължават да градят светлото бъдеще на човешката цивилизация.

Източник: Britannica.com

Аз, въображението и звездите

Когато за пръв път срещнете някого, обикновено съществува един период на опознаване, през който се предполага, че всеки ще си направи равносметка относно това дали човекът отсреща си заслужава времето и вниманието или не.

Предполагам, че и с авторите и читателите нещата стоят по същия начин. Е, значи ние с вас в момента се намираме в подобна ситуация. Предстои ни опознаване.

Разбира се, опознаването е процес, който изисква време, понякога повече, отколкото можем да предполагаме.

Източник: Личен архив

Днес започва нашето запознанство. Надявам се то да остави хубави спомени в съзнанието ти, поводи за размисъл, вдъхновение, търсене на щастието.

Искаш да ти кажа нещо за себе си? А какви отговори точно търсиш?

Аз съм Ванеса. Родена съм в България, във вените ми обаче тече и сръбска кръв, тъй като по бащина линия произходът ми е от тази силно обичана и мразена съседна страна. Според семейните легенди имам далечни руски и гръцки корени, но, разбира се, това трудно се доказва.

Голяма част от детството си прекарах в Испания. Ако някой иска да знае къде – в Мадрид и околността. Хората често ме питат, а когато чуят отговора, остават леко разочаровани. Защо? Не знам. Мадрид е един прекрасен град, който обаче за свое щастие не притежава популярността на Барселона. Това го прави по-непознат сред чужденците, съответно и не толкова желана туристическа дестинация. Но Мадрид е прекрасен. Ако някога ви се отвори възможност да отидете там, не я пропускайте.

Детството в Испания може би е едно от най-хубавите неща, които животът ми е поднасял до този момент. Дори и да не се върна да живея там отново, Испания ще има едно специално място в сърцето ми цял живот.

След завръщането от Испания продължих образованието си в родния си град – София. Завърших 164-та ГПИЕ „Мигел де Сервантес“, след което записах Журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Източник: Николай Варадинов

Докато бях в гимназията, се сблъсках с едно огромно предизвикателство – анорексията. Стигнах до дъното. Бях в толкова окаяно състояние, че не можех да стана от леглото и да отида на училище. Люлеех се безстрашно на ръба между живота и смъртта. До Коледата на 2016 г., когато се случи най-страшното.

Не помня много от този период. Имам много бели петна, които не искам да запълвам със спомени. И без това са прекалено болезнени. Говоря открито за този проблем и може би това дразни някои хора.

Но истината е, че именно откритото говорене и информирането на обществото за опасността от хранителните разстройства спасява животи.

Какво можете да очаквате от Blue Tiny Dot?

По отношение на съдържанието – разнообразно. Ще обсъждаме пътувания, храна, най-актуалните теми от света. Ще си говорим за наука, за хранителните разстройства, за спорт, за татуировки, за книги, филми и музика. Общо взето за всичко, което ни вълнува, тревожи, провокира.

Пожелавам ви едно приятно лутане из Blue Tiny Dot и дано вдъхновението никога не ви напуска!

За нас Свържи се Условия за ползване

© 2019 Всички права запазени.