„А бедният роб търпи и ние без срам, без укор, броиме време…“

Днес е един от тези дни, в които обикновено сме свикнали да слушаме високопарни слова от всички етажи на обществото. На мен ми се мълчи. Не смятам, че думите са способни да върнат от миналото духа от времето на Ботев. Те отлитат в пространството и бързо губят значението си. Ако изобщо имат такова. Думите неПродължете с четенето на „„А бедният роб търпи и ние без срам, без укор, броиме време…““

Всяко дете заслужава да бъде щастливо

Днес много страни по света отбелязват Международния ден на детето. И макар образът на детето да изниква в съзнанието ни с широка усмивка, безгранично щастие, въображение и безброй мечти, много деца по света живеят в условия, несъвместими с нормалното. Балканският манталитет обикновено замъглява съзнанието ни и не ни позволява да си представим, че някъде еПродължете с четенето на „Всяко дете заслужава да бъде щастливо“

Трагичните съдби на вещиците от Кънектикът

Днес може би темата с преследването на вещици изглежда налудничава, но само преди няколко века именно тя е плашила до смърт хората из Западна Европа и Новия свят. Наказателните процеси срещу жени, смятани за вещици, в американския щат Кънектикът стават популярни поради факта, че те са първите от рода си на континента. Историците вярват, чеПродължете с четенето на „Трагичните съдби на вещиците от Кънектикът“

10 любими български думи

Днес отбелязваме един от най-светлите празници в календара. Възхваляваме създаването на славянската писменост и отдаваме благодарност на всички будни умове, които са пазили традициите на българския език през вековете. По случай празничния 24 май подбрах кратък списък с едни от любимите ми български думи. А кои са вашите? 1. Слово Първата дума, която се появаваПродължете с четенето на „10 любими български думи“

Аз, въображението и звездите

Когато за пръв път срещнете някого, обикновено съществува един период на опознаване, през който се предполага, че всеки ще си направи равносметка относно това дали човекът отсреща си заслужава времето и вниманието или не. Предполагам, че и с авторите и читателите нещата стоят по същия начин. Е, значи ние с вас в момента се намирамеПродължете с четенето на „Аз, въображението и звездите“