„А бедният роб търпи и ние без срам, без укор, броиме време…“

Днес е един от тези дни, в които обикновено сме свикнали да слушаме високопарни слова от всички етажи на обществото. На мен ми се мълчи. Не смятам, че думите са способни да върнат от миналото духа от времето на Ботев. Те отлитат в пространството и бързо губят значението си. Ако изобщо имат такова. Думите неПродължете с четенето на „„А бедният роб търпи и ние без срам, без укор, броиме време…““